неодобрèние, мн. -я, ср. Отрицателна преценка, отрицателно отношение към някаква постъпка. По-после започна той да изказва своето неодобрение за безгрижието на общината и спрямо други селски работи. Влайков. Дълбоко в себе си тя чувстваше тръпки на остра болка, надигаше се един глас на неодобрение, на укор. Йовков.
|