неòпитен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който няма опит, който не умее да върши нещо, да се справи с нещо; несвикнал, неподготвен. Кравата позна, че неопитен човек я дои, ритна и разсипа гърнето. Влайков. Замлъкнаха последните звуци от цафарата на някое неопитно момче. Елин Пелин. Дона беше още много млада, неопитна, това беше първото ѝ дете и тя не знаеше как да го лекува. Дим. Талев.
|