неòпитност, -ттà, мн. няма, ж. Отсъствие на опитност; неумение, неподготвеност. В общинското управление, поради неопитността на писаря, владее пълно безредие. Влайков. Само от свекърва си изпитваше стеснение и дори боязън ‒ да не би да сгреши нещо пред нея, да не покаже неумение, неопитност в домашната работа. Дим. Талев.
|