|
неопределèн, -а, -о, прил. Който не е определен, не е точно установен; неустановен. Чиновникът се бе загледал в една неопределена точка във въздуха и така замислен, продължаваше да мълчи. Мих. Георгиев. Замина в неопределена посока. || Неясен, неразбран. Той махна с ръка ‒ един неопределен жест, който би могъл да се приеме и като „довиждане“, и като „махай го от тука сега“. Ем. Станев. Очертанията на дърветата, яровете и другите предмети са заличени, неопределени. Вазов. Една тъпа, неопределена болка се повдигаше в душата му, ломеше всичките му стави, обезсилваше го и го отчайваше. Йовков. □ Неопределено наклонение (езикозн.) ‒ глаголна форма, неопределена по лице и число; инфинитив.
|