неопровержѝм, -а, -о, прил. (рус.). Който не може да бъде опроверган, напълно убедителен; безспорен, неоспорим. Захвана се съдебното дирене. В него се установи по неопровержим начин виновността на обвиняемата. Вазов. Неопровержими доказателства. Неопровержим факт.
|