|
неосветèн1, -а, -о, прил. Който е оставен без светлина; тъмен. Ясно се виждаха къщите на селото, неосветени, бели отпред, утихнали. Йовков. Оттам, откъм неосветената страна на палата, се приближаваше един едър старец в тъмносини болярски дрехи и гологлав. Ст. Загорчинов.
неосветèн2, -а, -о, прил. Църк. Който не е осветен, не е освещаван. Неосветена черква.
|