неосъществѝм, -а, -О, прил. Който не може да бъде осъществен; непостижим. Ех, мечти, мечти! Хубави, прекрасни бяхте! Сладки и мили сте ми и сега, но сте неосъществими! Влайков. Най-после това, което толкоз време им се струваше като неосъществима мечта, беше пред очите им. Йовков.
|