неотлъ̀чен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се намира постоянно при някого или нещо. От 20-годишната ми възраст се захвана периодът на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другари: бедността и вдъхновението. Вазов. Неотлъчно дежурство.
|