неотлъ̀чно. Нареч. от неотлъчен; без отделяне, постоянно. Умореното животно яде с благодарност..., облиза се и отправи мили очи към своя приятел, който неотлъчно се въртеше около него. Елин Пелин. И аз участвам неотлъчно / в борбата ти за свобода. Вапцаров. Страшните мисли вървят неотлъчно подире ми и на всяка стъпка се изпречват отпреде ми. В. Друмев.
|