неотразѝм, -а, -о, прил. (рус.). 1. Срещу който е невъзможно човек да се противи, да възразява. В неговите черни блестящи очи и пламнало лице... имаше не само сила и неотразима решителност. Ст. Загорчинов. 2. Който покорява, завладява, обайва. Нощта беше топла, тиха и с една неотразима сила зовеше навън. Йовков. Неотразима прелест.
|