непобедѝм, -а, -о, прил. Който не може да бъде победен. Та ти ли си славният, непобедимият Ивайло? Бог да те закриля, синко. Вазов. || Който не е преодолян. Обхванат от непобедима леност, той лежеше без ни една мисъл в главата си. Йовков. Непобедимо отвращение.
|