непобỳтнат, -а, -о, прил. Който не е пипнат, досегнат с ръка; непипнат. Който идеше отвън и гледаше непобутнатите крайни къщи, щеше да вземе града за цял и невредим. Вазов. Къщите бяха оставени с непобутната покъщнина. Йовков.