непогрешѝм, -а, -о, прил. Който никога не греши; безпогрешен, вещ, опитен. Бай Тодор... е твърде честолюбив и пази ревниво своя авторитет на непогрешим познавач на Рилската планина. Вазов. Тя (катеричката) притежаваше чуден непогрешим усет да познава дали дървото е здраво или в него има хралупа. Ем. Станев.
|