неподвѝжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не се движи, не се мести, който известно време остава в едно и също положение. През отворения прозорец се виждаше осветеният от месеца двор. Там всички предмети, заедно с техните неподвижни сенки, изглеждаха заспали. Елин Пелин. Дядо Руси стоеше на пейката неподвижен, загледан пред себе си. Йовков. Неподвижен поглед. 2. Който се движи тежко; тромав, мъчно подвижен. Ако Нено и Неновица били лениви и неподвижни, то тяхното дете било живо и пъргаво. Каравелов. 3. Прен. Който е лишен от живост, не мени своя израз. Лицето на кавалджията е неподвижно и безстрастно, като че мисълта му е някъде далеч. Йовков.
|