непознàт, -а, -о, прил. 1. Когото не познават, с когото човек не се е запознал. Тоя непознат стражар тя виждаше вече два пъти из гората. Елин Пелин. Не оседнал още коня доралия, / и заудря порти непознат делия. Яворов. 2. Който не е познат, не е известен на някого. Зачуден, отидох под елата и отблизо разгледах непознатите птици. Ем. Станев. Въздухът бе наситен с миризма на непознати субтропични треви. Дим. Димов. Пак тръгвам сам по улиците. Минавам отново край гората и вървя из непознати улици по посока на Дунава. Н. Фурнаджиев. Един път получих едно писмо с непознат почерк, без подпис. Вазов. Имената, които прочитам, ми са непознати. Вазов. Непозната дума. Непозната мелодия. 3. Който не се ползва с известност. Въз скромна килийна, потънала в сън, / един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жумеща пишеше наведен. Вазов. Това произшествие дълго време остана непознато. Вазов. 4. Който става или се проявява за пръв път; небивал, Светлият спомен за теб е кат книга любима, / денонощно пред мен е разтворена тя... / ... / Всеки ред буди в мен непозната мечти, / на безбройни слънца грей ме трепетът златен. Дебелянов. Вълнение и непознат дотогава срам я изгориха. Елин Пелин. 5. Който не се среща, не съществува в дадено място. Завистта тук е непозната. 6. Като същ. ‒ лице, което никой не познава. Непознатият ги запита нещо, но те не чуха и заминаха с весел вик. Елин Пелин. Видът на непознатата ги успокои.
|