непоклатѝм, -а, -о, прил. 1. Който не може да бъде поклатен, който стои много здраво някъде. И кулата, навек непоклатима, / издига строен стан към висини. Ем. п. Димитров. 2. Прен. Който не може да бъде разколебан; твърд. Пред офицерите в щаба тя показваше само непоклатимата си увереност на комунист. Дим. Димов.
|