|
непокòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не се покорява, не се подчинява. Бориславе, знаеш ли, че аз не съм навикнал да виждам непокорни служители? Вазов. Но усещам: в мене бие древна, / скитническа, непокорна кръв. Багряна. В полето вие като пес / неуморно непокорен вятър. Вапцаров.
непокорèн, -а, -о, прил. Който не е покорен; непобеден. Непокореният град. Непокорената река.
|