непокòрност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непокорен; неподчинение. Третия си и най-непослушния си син хаджи Генчо пратил на конака и повелил на агата да му удари петдесет тояги по краката за непокорност. Каравелов.