непоня̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. (рус.). Който не може да се разбере; непознат, неразбираем. И тя запя. Звучен и приятен глас, треперлив и още нерешителен, странна музика на чужда и непонятна реч. Йовков. Непонятни думи. Непонятни причини. || Който е странен, загадъчен. Той се събуди от някакъв глас в стаята, необикновен и непонятен. Вазов.
|