непостѝжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Поет. Непостижим. И сфинкс един ме гледа ‒ камък неподвижен, / с коварство притаено в поглед без лъчи, / унесено замръзнал, странен, непостижен: / сърце ми всичко знае, вечно ще мълчи. Яворов.