непостижѝм, -а, -о. прил. Който не може да се постигне. А още по-високо, над тия надменни гиганти, в гълъбовосиньото небе се вие бавно и спокойно орел ‒ планински цар ‒ с непостижим и смел полет. Елин Пелин. Непостижима мечта.