непреклòнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който не отстъпва пред никакви молби, увещания; твърд, непоколебим. Исках да устоя на решението си: настоявах, молех, убеждавах го, че трябва да се разделим,... но той беше непреклонен. Г. Райчев. || Който не може да бъде сломен, превит, преклонен. Какво можех да сторя аз, една слаба девойка, против страшната, непреклонна воля на баща си. Вазов. Непреклонен характер.
|