|
непрехòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който не губи силата си, значението си с течение на времето; траен, вечен.
непрèходен, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. в съчет. непреходен глагол (грам.) ‒ глагол, който не изисква, не може да има пряко допълнение.
|