неприбрàн, -а, -о, прил. Който не е прибран. Неприбран някой кон бясно препускаше из улиците и цвилеше. Йовков. Майко, майчице! ‒ пищеше все още неприбраният ранен. Вежинов. Неприбрани снопи. || Който не е обран. Всичкият овес на Емперата стоеше неприбран. К. Петканов. Неприбрани тютюни.
|