непривèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Лишен от приветливост; мрачен, тъжен. И пак се върна есента, / мъглива, неприветна есен. П. П. Славейков. Поляните около лагера, неприветни и голи доскоро, сега весело се зеленееха. Йовков.