неприветлѝв, -а, -о, прил. 1. Който има нелюбезно, недружелюбно държане. Димитрица се намуси. Нисичка, сръчна в работата, но неприветлива, винаги се сърдеше на мъжа си, щом доведеше гости в къщи. К. Петканов. 2. В който няма приветливост; мрачен, грозен, неприветен. Сега планината бе студена и неприветлива. Ем. Станев. Улиците зеят... между два реда криви, голи и неприветливи стени. Величков.
|