непривѝчен, -чна, -чно. мн. -чни, прил. Който не е в навиците на някого; несвойствен, необичаен. А пък аз се смущавах и спъвах свенливо / в непривичната дълга пола. Багряна. Обзет от неочаквана и непривична за него ярост, Палазов скочи от мястото си и застана пред подпоручика. Йовков.
|