неприкосновèн, -а, -о, прил. 1. Юрид. Законно защитен от всякакви посегателства. Дълги векове тия гори са били неприкосновени ‒ пазели са ги от топора хрисовулите на българските царе. Вазов. 2. Който се пази и се използва само при крайна нужда. Ще раздам на войниците дрехите, които до сега вие не сте раздали. ‒ Нали онзи ден ви казах, че тия дрехи са неприкосновен запас! Вежинов.
|