непримирѝм, -а, -о, прил. 1. Който не се съгласява на никакви отстъпки, помирения, споразумения; упорит. В лицето на Вълчана той виждаше вече личен и непримирим враг и по какъвто и да било повод кипваше и се скарваше с него. Йовков. 2. При който е изключено, невъзможно всякакво съгласие, компромис, помирение. Непримирима омраза. Непримирима борба. □ Непримирими противоречия ‒ противоречия, които не могат да се отстранят, да се изгладят.
|