непристъ̀пен, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който никак или много мъчно може да бъде достигнат. Никакъв път... не минуваше през тая усамотена морава, тъй приятно загнездена в полите на непристъпната тук Стара планина. Вазов. Стадото им се бе покатерило на един скалист връх и почиваше на една поляна, оградена с непристъпни скали. Орлин Василев. 2. За крепост, позиция и под. ‒ който е недостъпен или много труден за превземане; непревземаем. Тогава командирът... даде заповед да се оттеглят в боен ред и заемат непристъпна бойна позиция. Ем. Коралов. Непристъпна крепост.
|