неприя̀зън, -та, мн. няма, ж. (рус.). Книж. Враждебно отношение към някого; ненавист, недоброжелателство, вражда. Предишната интимност помежду им се рушеше всекидневно, за да се вдигне постепенно стената на една неприязън, която ги отчуждаваше един от други. Ст. Чилингиров. Това подновява у него по-раншната раздразнителност, която несъзнателно се засилва и която се превръща дори в някакво чувство на неприязън. Влайков. Той я гледа с неприязън.
|