неприя̀тел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което има враждебно отношение към някого или нещо; враг. Бай Петър кроил планове, размислял за бъдещото положение на дъщеря си и за завистта на неговите неприятели. Каравелов. Като мислеше, че е вече в ръцете на неприятелите, Гороломов се обърна; никой не го преследваше. Йовков. 2. Обикн. ед. Събир. Въоръжени сили, войска на противник във време на война. Страхът, че неприятелят може да настъпи, държи в тревога цялата позиция. Л. Стоянов. 3. Причинител на вреди; вредител. Неприятели на растенията.
|