неприя̀тен, -тна, -тно, мн. -тни,- прил. Който буди, причинява неудоволствие; противен. Милий ми бачо! И тоя път ида да ти говоря за неприятни неща ‒ за татовия дълг. Вазов. Да го вземат на ръце този безжизнен труп, да го носят цели сто крачки до шосето ‒ тежка и неприятна работа. Л. Стоянов. Неприятен дъх. Неприятна новина. Неприятно чувство.
|