непробивàем, -а, -о, прил. Който не може да се пробие. Планината се възправи срещу тях със своята непробиваема каменна гръд и викна: ‒ Стига! Хайде, отивайте си вече! А. Каралийчев. Около дружината се образува непробиваема стена от селяни. Вазов.