непроглèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. За мрак, тъмнина и под. ‒ през който погледът не може да проникне; непроницаем, дълбок, гъст. Дъждът продължаваше все така приспивателно да шуми, а в стаята беше непрогледна тъмнина. Елин Пелин. Изви се виелица и снежна вихрушка опаса полето в гъста, непрогледна мрежа. А. Гуляшки. Гъста непрогледна мъгла пълнеше улиците. Елин Пелин. Непрогледна нощ. Непрогледен мрак.
|