непрокòпсан, -а, -о, прил. Разг. Неодобр. От когото не може да се очаква нищо добро, който не си е извоювал място в живота. Непрокопсан син си родила, думаха едни. ‒ Дошъл свят да размирява, царство да обръща, коряха го други. П. Ю. Тодоров.