|
непросвèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. В който няма светлина, който е лишен от светлина; безпросветен, мрачен. В нощ непросветна, към незнаен кът / отивах аз. П. П. Славейков. || Прен. Безрадостен, печален. Тя бе миг и шега мимолетна, / седмоцветна небесна дъга, / но умря кат мечта безответна / в непросветна и тиха тъга. Смирненски.
непросветèн, -а, -о, прил. Който не е просветен, образован; необразован.
|