непря̀к, -а, -о, прил. 1. Който няма права, пряка посока. Непряк път. 2. Прен. Който не е свързан непосредно с основна, съществена задача; косвен. Тяхната дейност ‒ пряка и непряка ‒ е в служба на тоя народ. П. П. Славейков. □ Непряк въпрос (грам.) ‒ подчинено изречение, което започва с въпросителна дума; косвен въпрос. Напр. Не знам кой е идвал. Непряка реч (грам.) ‒ чужди думи, предадени в речта на друго лице чрез подчинено изречение. Непряко допълнение (грам.) ‒ допълнение, свързано с глагола чрез предлог или в дателен падеж. Напр. Мама Стояну думаше. Писах на приятеля си.
|