непъ̀лен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е пълен до горе, докрай. Изпих една непълна чаша мляко. 2. Прен. Който не е цял, завършен. Детето заболя. И след непълна седмица издъхна в ръцете на майка си. Дим. Талев. 3. Който не е достатъчен, окончателен, точен. Непълни данни. □ Непълен член (грам.) ‒ кратък член.
|