нерàвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма гладка повърхност; грапав. Краката му се спъваха по неравния каменист път. Елин Пелин. Случи се неравно място, изровено от пороища. Йовков. Неравна улица. 2. Който няма еднакви качества, еднаква големина с друг от същия вид. Почеркът е неравен и бърз. Йовков. Неравен шев. Неравни букви. Неравни сили. 3. Който няма равномерна сила, скорост, бързина. С неравен глас тя попита Яна: ‒ „Защо криеш, та не го кажеш кой е?“ К. Петканов. Игнат спря дъх и зачака, усещайки неравните удари на сърцето. Кр. Велков. Тя (кобилата) все още продължаваше да се мята в уморен и неравен галоп. Йовков. Неравно дишане. □ Неравен бой, неравна борба ‒ бой, борба, при които няма съответствие между силите на противниците. Боят е неравен ‒ двама срещу сто. Вазов. Неравен брак ‒ брак, при който има голяма разлика във възрастта на съпрузите.
|