нерàдостен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е лишен от радост; тъжен, скръбен, безрадостен. Сега вече той е пак сам и сам за винаги. Отидоха си старите, напусна го тя. Пред него стоеше животът му ‒ глух, нерадостен. Г. Райчев. Какво имаше да се помни от предишния живот? Мъката от нерадостното детинство и обидите от неизживяното юношество. Д. Добревски. Нерадостни маели. 2. Който е неприветлив, пуст. Лете, когато водата съвършено пресъхне и когато каменливият насип на речището се нажежи и побелее, това голо без зеленина и почти без дървета село добива нерадостен вид. Елин Пелин.
|