неразборѝя ж. Диал. 1. Отсъствие на ред; бъркотия, безредие. Кокошките и пилетата бяха все под краката на човека; кучетата се щураха из пруста..., прасетата квичаха от глад, като че ги колеха. Такава неразбория и такава бърканица Тодор не беше виждал в двора си. Йовков. Пред димящата плевня беше неразбория. Войниците бяха разпилели досегашния боен ред. Хар. Русев. 2. Свада, препирня, разправия. И за да си нямаме одумки и неразбории, всеки частник ще получи по една бележка точно колко декара ще изоре, докога и с какво семе ще ги засее. Кр. Григоров.
|