неразбрàн, -а, -о, прил. 1. С когото човек не може да се разбере; своенравен, упорит. Дотегна му да убеждава неразбрани, дебелоглави хора, да дава съвети, които не се изпълняваха. Л. Стоянов. 2. За говор, шум ‒ който не се чува ясно и не може да бъде разбран; неразбираем. Както си беше превит, Събо само поклати глава и пробъбра нещо неразбрано. Ст. Загорчинов. Чуваха се отделни, неразбрани думи ‒ молби или проклятия. Г. Райчев. 3. Чиито разбирания, възгледи, чувства не се разбират и не се споделят от околните. Остана неразбран от своите съвременници.
|