|
нераздèлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който поддържа постоянни връзки с някого. Досега той никога не се бе делил от тяхната компания, вземаше участие и във веселбите им, и в дребните им ядове. Затова те го обичаха и го чувстваха като свой близък и неразделен приятел. Ив. Мартинов. Над широкото роено ливаде се разнасяше крехката пресеклива песен на лекокрила чучулига ‒ първият и неразделен другар на орача. Влайков. 2. Който не може да се отделя от нещо, който е неделима част от нещо. 3. Остар. Който не може да се дели на части; неразделим, неделим. Да живее целокупна, неразделна и велика България. Вазов.
неразделèн, -а, -о, прил. Който не е разделен от някого. В последний миг на тежката раздяла / вий смятахте се пак неразделени. П. П. Славейков.
|