неразлъ̀чен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не се разделя от други; нераздèлен. Коя си ‒ спътник вечерен ‒ мъж или жена? / мой враг или приятел неизменен? / Различна си и всякога една ‒ / ти неразлъчна вяра ли, или съмнение. Багряна.