неразположèние, мн. -я, ср. 1. Леко болестно състояние. Ще мина без лекар ‒ лекарите са едни страхливи: в най-слабото неразположение те виждат начало на разни пневмонии и туберкулози. Г. Караславов. Но безсилието и студената пот, която го обля изведнъж, му подсказа, че неразположението му се дължеше на нещо друго. Дим. Димов. 2. Отсъствие на добро настроение у някого. Колкото и да се мъчеше да прикрие своето неразположение, се личеше, че нещо му е скършен кефът. Влайков. 3. Недоброжелателно отношение към някого. У мене се пробуди едно неприятно чувство, някакво неразположение към тия поевропейчени българки. Вазов.
|