неразỳмен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който не се ръководи от здравия разум, който не е разумен. Ако той, младият, е неразумен, вие не сте деца. Размислете. Хар. Русев. 2. Който не е плод на здрав разум; необмислен, безразсъден. Твоите думи са неразумни... Как да чакаш тука? Бягай, буря се вие над тебе. Вазов. Лудо-младо, харно знай! / Страст безумна, / неразумна / обуздай! Яворов. Неразумна постъпка.
|