нерв, нèрвът, нèрва, мн. нèрви, нèрва (сл. ч.), м. (лат.). 1. Анат. Всеки един от многобройните най-тънки влакнести разклонения, които произхождат от централния или от гръбначния мозък, достигат до всички органи и мускули на тялото и му дават възможност да се движи, да усеща. Очен (зрителен) нерв. Слухов нерв. Лицев нерв. Гръбначен нерв. 2. Само мн. Съвкупност, система от всички такива разклонения, която определя функцията на организма и психическото състояние на човек. Няколко секунди минаха в ужасно, неизразимо напрежение на нервите. Вазов. Войната, пленът, разклатиха нервите му, нарушиха душевното равновесие. Стаматов. 3. Само мн. Прен. Състояние на повишена чувствителност. Работата ми не върви. Може би пък да са само нерви? Орлин Василев. Страдам от нерви. 4. Бот. Жилка на лист на растение. Тя пречупи един лист и го показа важно на баща си. Макар листът да беше добил хубав кафено-жълт цвят, от средния му нерв все още изтичаше сок. Дим. Димов. □ Война на нерви ‒ силно напрежение под заплаха на война; студена война. Късам някому нервите ‒ нервирам силно някого. Хабя много нерви ‒ много се нервирам. Хванаха ме нервите (разг.) ‒ започвам да се нервирам. Човек с дебели нерви (разг.) ‒ спокоен, невъзмутим човек.
|