нèрвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до нерв (в 1 знач.). Нервни клетки. Нервни възли. 2. Който има ненормална функция поради разстройство на нервите. Нервен стомах. Нервно сърце. 3. Който е предизвикан от раздразнение или заболяване на съвкупността, системата от нерви. Нервен припадък. Нервна криза. Нервно раздразнение. Нервна възбуда. Нервно разстройство. 4. Който е болезнено раздразнителен, болезнено чувствителен. Успокой се ‒ ти днес си нервен, раздразнен а губиш търпение. Ст. Костов. Никола ставаше още по-нервен, лесно св дразнеше. Йовков. Какъв припрян човек е този агроном! Винаги възбуден, нервен, нетърпелив ‒ дали такъв си беше по природа? А. Гуляшки. || Който се дължи на болезнена раздразнителност, на прекалена чувствителност. Но това е болезнено и нервно състояние, което под шегите и смеха крие голямо безпокойство. Йовков. 5. Който изразява нервност, тревога, силно безпокойство. Само лекото нервно подръпване на горната устна у Каржинова издаваше тревогата на душата му. Вазов. Нервен тон. Нервен смях. □ Нервна система (анат.) ‒ сбор от органи, които обслужват чувствителността и двигателната сила на организма.
|