нервѝрам се, -аш, несв. и св., непрех. Изпадам в силно раздразнение, нервно състояние; ядосвам се. Манчо се бе нервирал толкова, че, ако го закачеше някой външен човек, би замахнал с ръка, би му смачкал носа, лицето, би го обезобразил. Кр. Григоров. А дамата сопната, знаете ‒ / тропа, нервира се, / даже проплаква. Вапцаров.
|